Забранено щастие за младите

Здравка Евтимова

Дебютната книга на Момчил По­пов – сборник с разкази “Интимнос­ти в пейзажа”, излязла през 1992 г., съдържа лаконични творби, беляза­ни с усета на умелия разказвач. С тази книга авторът спечели много читатели и нови приятели, сред кои­то съм и аз. Неговият роман “Копри­нената Мег” разкрива задълбочения, неотклонен интерес на белетриста към препятствията, фаталните сблъ­съци с действителността, които оса­катяват съдбите на младите хора в скованото от каноните на комунизма общество. “Копринената Мег” разкрива житейската трагедия на едно симпатично момиче Миглена – Мег, както я наричат влюбените в нея мла­ди мъже. В образа й се оглеждат както във водите на кристално чисто езеро достойнствата и недостатъци­те на хората, покорени от нейния необясним чар. Румен – с нетърпени­ето на своята жарка първа любов; нахаканият Слав, убеден, че всяка жена е подвластна на неговия мъжес­твен магнетизъм; прозорливият, мъ­дър, вечно самотен Огнян, който с тъжни очи изрича своя въпрос към Мег – “Откъде беше натрупала тази горчивина, откъде можеше да си видяла живота толкова грозен и брута­лен?”; Звездоброецът – забравил за миг възрастта си пред усмивката на момичето, което довчера е връзвало плитчици.

Копринената, нежна Мег – характер светъл, свеж като топъл про­летен ден и в същото време – корава, непревземаема млада жена, която ус­пява да даде на всеки, чието сърце е докоснала, красота, чувство на дос­тойнство. От другата страна е цялата съвкупност от обществени закони на “зрелия социализъм”, за който е заб­ранено дори да се шепне, че е “грозен и брутален”. От другата страна е всечуващото ухо, което долавя всеки жест на несъгласие, всяка стъпка встрани от правия път.

В такава атмосфера чист и почтен човек като копринената Мег на Мом­чил Попов не може да съществува. Тя е обречена заради човечността си, заради дързостта да се държи нор­мално, искрено в едно болно, изгра­дено върху смазващата принуда об­щество. В нейното самоубийство се оглежда трагедията на цяло поколе­ние, притиснато в клещите на лъжата и лицемерието, издигнати в закон за човешко поведение в социалистичес­ка България. Не случайно “Копринената Мег” е била спъвана, романът е стоял из чекмеджетата на разни издателства, не случайно на автора мно­гократно е била препоръчвана “смя­на на жизнените позиции”. Прави чест на Момчил Попов, че той не е променил и ред от своя текст. Копринената Мег е образ предупреждение, образ пророчество. Този образ е най-високото постижение в прозата на Момчил Попов.

Бих казала, че мъжките образи в романа са убедително изградени чо­вешки същества, и все пак подозирам, че образът на Жоро е създаден от автора с най-много любов, с най-остра болка. Жоро със своята искре­ност, ранимост е нравственото огле­дало, в което Мег вижда своите черти, осъзнава абсолютната обреченост на своя живот. Нейното самоубийство създава ново, още по-тежко внушение – дори любовта, колкото и да е силна, е безсилна да спаси младия човек. “Обичам те!” – пише в прощалното си писмо Мег. – Колко красиви думи! За мен те означават… да можеш да зало­жиш на някого и да пренесеш този залог въпреки всичко и навсякъде.” Залогът, въплътен в думите на Мег, не достига до никого. Покрусата на Жоро, безсмислието на по-нататъш­ния му живот носят нещо от безк­райното отчаяние на лейтенант Хентри от “Сбогом на оръжията” на Хемингуей. В романа “Копринената Мег” не звучи грохотът на оръдия­та, но болката от смъртта на Мег е непреодолима, мъчителна. Оттук произтича силата на авторовото обобщение – младите хора понякога не са човечни и добри, понякога удивляват със своята наивност и жертвоготовност, но винаги мечта­ят за нещо хубаво в живота си. И не успяват да го достигнат – защото щастието е забранено за тях.

Живият, експресивен език, плас­тичните диалози в романа, умелото боравене с младежкия жаргон – без да се стига до вулгаризъм, удачно подбраната композиция – разкрива­не съдбата на едно момиче чрез раз­казите на нейните приятели – всичко това изгражда художествена тъкан на четиво, което грабва читателя.

Със своите книги “Интимности в пейзажа” и особено с романа “Коп­ринената Мег” Момчил Попов на­ложи своето присъствие сред име­ната на млади талантливи белет­ристи в съвременна България.

 

Здравка Евтимова, „Забранено щастие за младите”, Вестник „Литературен форум”, бр.23, юни 1994 г.