С натикана в устата петолъчка

Ето тук, сега и с удоволствие ще употребя отчайващо тъпо, но любимо езиково клише от годините на блажения социализъм. Чуийте и запомнете:

ВТОРИ АПРИЛ 2009-ТА Е ВЕЛИКА ДАТА В ИСТОРИЯТА НА ПРОГРЕСИВНОТО ЧОВЕЧЕСТВО ОТ ЦЕНТРАЛНА И ИЗТОЧНА ЕВРОПА !

Тогава (сиреч преди две – три седмици) Съвета на Европа пак се събра и с голямо мнозинство прие резолюция, която обявява диктатурите НАЦИЗЪМ, КОМУНИЗЪМ И ФАШИЗЪМ ЗА ГЕНОЦИД, сиреч за престъпления срещу човечеството.

Тъй като през есента се навършват 20 години от събарянето на Берлинската стена, евромъдреците най-накрая осъзнаха, че това, което се е случило със съседите им през втората половина на 20-ти век си е чисто изтребление на човешката семка. И изкривяване на кодираната от хилядолетия в нея хомо сапиенс информация. И хората, успели да запазят религия, достойнство и морал пред угрозата на бавно размазване с тока на комунистическия ботуш трябва да бъдат обявени за герои на новото време. И да бъдат тачени като такива. Защото европейската ценностна система не допуска насилие над личността. Афишира точно обратното – семейство, родина, религия, морал…

Мисля си, защо се бавиха цели 20 години старейшините на Стария континент? Нима не беше ясно какво чудо ни е минало през главата за последните 65 години? Толкова ли е било трудно да отсекат и да сложат точка на комунизма? Както Нюрнбергския процес от 1945-та категорично зачерта цялата райхово – хитлерова касапница? Слава Богу – само като турист, съм посещавал три от коцентрационните лагери на нацистите: Бухенвалд, Освиенцим и Майданек. Единственото, което може да се прави на тези места, е да плачеш. Да се задушаваш от ярост под арката на входа с надпис „Арбейт махт менш” (Работата прави човека), да те дави гнилия дъх на човешка плът в бараките за спане, който не се маха с никаква дезинфекция… Да се чудиш възможно ли е човешки мозък да сътвори дисекция на жив труп, който те гледа от хирургическото ложе, в угода на студентите по медицина?! Сапуните от човешка мазнина, платовете от човешки коси, абажурът от човешка кожа?!

Да, това беше отречено на един дъх, с един процес през 1945-та. Веднага след Втората световна война, категорично. Защото изстъплнието срещу човечеството беше явно, видимо с просто око и отвращаващо. Защото беше публично, цинично и арогантно.

Докато нещата в Социалистическия лагер винаги са се правели строго секретно и задължително тихо. Както се казва на Балканите „по търлъци”.

От рождението си с натикана голяма петолъчка в устата. А си я изплюл и си казал какво виждаш, а си поел по потайни нощни пътеки: я на изселване, я в затвор, я – на каторга в Строителни войски, я – на лагер. Ако се измъкнеш жив след арест или затвор – подписваш декларация за спазване на измислена от другарите тайна. Иначе – обратно! И няма „Искам – не искам”. Всички гимназисти и студенти през лятото се превръщат в безгласни впрегатни говеда по строежи и смрадливи консервни фабрики…
Интелигенция ли? Яж ми гъза, глезено копеленце!

Та ние, рокаджиите, гнилата интелигенция на социализма, наистина изгнихме… И физически, и психически. В собствената си родина, но в чужда държава. Които оцеляхме, вече сме проскубани, алкохолизирани идиоти. На по 50. С любимо занимание „Псувни по телевизора”. А в миговете „Все още жив и сред семейството”, наследниците те гледат с досада, насмешка и любезно отвращение. Неудачник, вампир, в реален фалит за всяко първо число на месеца. Че вместо към кредитни карти и чекове (като нормалните хора на неговата възраст) е развил страст към броене на жълти стотонки. И това не една и две, а цели 20 години… Демократ ли? Мърша!

Мърша, парцал, ама комсомолски…Идиот, лумпен, ама изграждан под девиза „Човек – това звучи гордо!”… Трансформирано днес, 2009-та: „Отрепка – това звучи гордо”.

Горда от това, че е пресована десетки години от колосална пропагандна машина. Богатирска и митологична – разкрачена между Северния ледовит океан и Черно море, между Японско и Балтийски морета. Охранявана от хиляди танкове, радари и самолети, от милионни армии и железни милиции. Горда с това, че все още помни наизуст налудничави маршове и записани глупости от идиоти – сифилистици, онанисти или алкохолици.

Така сме омотани от полупроводниците на феодалния комунизъм, че и кокалите ни са щамповани с петолъчки. От постоянните принуди и забрани пък главата ти е ръбеста, а не обла. Като череп на сиво искърско говедо след чук от касапин (имаше такъв сорт крава, селектиран от Развитото социалистическо общество). С години си брал страха да не застанеш на пътя на чука. От детскoто креватче до дипломата за иженер (или там каквото), от задължителната казарма до пенсия. Страх до видиотяване. Страх до умопомрачаване…

Ако има нещо, извинете! (Любимата ми любезност между темерути – балканджии)

На 2 април 2009-та, 20 години след рухването на Берлинската стена Европейският парламент се сети, че сме били достойни хора… Ние, които с нокти и сълзи, с мечти, песни и благословии сме я драскали половин век дано се разклати… Благодаря, ама за нас, хората от бетонните бараки в резерват „Комунизъм” вече ни е късно…

Във вид на снимка от музея, нито артритно рокче можеш да изпраскаш, нито с мацка от съседната витрина да се гушнеш…

 

Момчил Попов, 18 април 2009, Великден