„СИН СЪМ НА РОКА И НА… АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ”

Интервю на Лидия ГЪЛЪБОВА

Момчил Попов стъпи на писателската нива едновременно с две книги: „Интимности в пейзажа” (сборник разкази)  и „Копринената Мег” (роман). Тези дни се появи и третата му книга – „Танц с вятъра”.

- Момчиле, и все пак – кой си ти?
- Древните са разглеждали човека като сплав от дух, тяло и време… Тялото си недолюбвам поради излишека на килограми, времето на младостта си ненавиждам заради мътните сапунени мехури и телените мрежи около свободолюбивите, остава само духът. Но дух без време е като парцал върху скелет… Добре де, роден съм в София през 1957 г. и спокойно мога да кажа, че съм син на рокендрола и на… Априлския пленум.

- Много странно усукваш две понятия, които не могат и да се докоснат.
- Грешиш, Лидия. Аз съм едно от най-, ама най-обърканите поколения българи. Поколението на младите соцлагеристи. Някакви кухи черупки, които вечно се чудят на кой дявол да вдигнат опашката, та дано там намерят кирливото си щастие… Слушахме рок и ходехме с пионерски връзки, четяхме като бесни за религията и културата на другите по света, а те дори не знаеха за нас, и ред щуротии. Можехме отдавна да сме в световното културно семейство (Боянският майстор е преди Леонардо!), но 50-годишните подскоци на едно място (в последно време) и 500-годишният рахат локум (преди век и нещо) ни набутаха отново в кожите на неандерталеца.

- Не си така черен в творчеството си. Да наблегнем на рока, а?
- Ами какво да ти кажа? За малко да нарека „Копринената Мег” рок-роман… Сега, в последно време, когато отново дръзнах  да  го предложа на издателство.

- Защо казваш „дръзнах”?
- Защото през 82-а и 83-а издателствата ме навряха на кучето в ауспуха заради този роман.

- Е, е, по-кротко де! Приказваме си пред младежка аудитория.
- Вярно. Тогава, връщайки ми ръкописа, гневно ми обясниха в писма, че философията на книгата не е философия и че трябва да се върна и да си я поправя. Много трудна задача! Това значеше да се гмурна обратно в майка си, двамата заедно – в баба ми (Бог да я прости!), а тричленката да почукаме дружно на утробата на прабаба ми. Представяш ли си какъв ужас! И да кажем: Уважаема прабабо, тук един келяв комсомолец се връща, за да си пооправи семката, т. е. – гена, т. е. – философията си…

- Ужасно!
- Никак не е ужасно даже! Един мироглед, една философия, един поглед върху света не се гради само за един човешки живот. Много баби и дядовци, лелки, стринки и уйни трябва да са работили върху мозъчното си вещество, да са кодирали постиженията, наблюденията и прозренията си като на дискета и да са ги предали на следващия пост от щафетата…

- Това може би е и подтекстьт на романа „Копринената Мег”?
- Де да знам… Написах романа, за да се отърва от нещо страшно, което се бе случило на мен и на моето поколение. Написах го, за да предупредя хората, че ги дебне вещицата на моралната разруха. Но тогава, когато аз бях пред нервен срив, не можаха да ме чуят. Интересното е, че сега, след вече 12 години, отново се вслушват в думите ми. Но за някои „набори” вече е късно. Много от бившите соцлагеристи вече са пияници, наркомани, безпътници… А повечето от нас не вярват в нищо!

- А разказите?
- Когато официално ме наритаха за романа, не мирнах, защото приятелите, които го бяха чели, го харесваха много и ме убеждаваха, че мога. И взех да режа малки филийки от живота, да ги правя литература и да ги предлагам тук и там. Но и тук равносметката бе отчайваща: на 1 година по 1 разказ! За 10 години – 10. Машалла! Докато през 90-а  във в. „Пулс” вече заслужено  заслужих  званието  „ветеран-дебютант”.  Като Езоп – печи се на слънце, че да узрееш хубавко.

- А сега, Момчиле?
- Сега издадох и трета книга: „Танц с вятъра”, или както я наричат вече, вятърничавите му танци. И пак приятелите са виновни: „Супер си! Пиши, майка му стара” и така нататък. Замалко да им повярвам миналия месец в Благоевград. Имах среща със студентите и което най ме зарадва е, че 18-19-годишни „хлапета” бяха ме разбрали твърде добре…
Иначе си бачкам като Гутенберг – дизайнер във вестник „Български писател”, и дишам въздух сред класици.

Момчил Попов, “Син съм на рока и на…Априлския пленум”,
Вестник „РИК – Гимназист”, бр. 2, януари 1995 г.