Абсурдистан

„Тази страна” е държава-гатанка. Хем я има на картите, хем – не. И на покерджийските, и на геополитическите. Взрат се играчите, огледат се, а тя – хоп!, мръдне. Понеделник е в Европа, вторник е в Азия, сряда е под полите на Америка, четвъртък е в Арктика, петък е ден на майстора… Събота и неделя яде. Иначе през седмицата е на гевреци. А за емоциите се грижи „Алкохолик Неделчев” – тоя стъкленият, задължително под 40 лева.

В „тази страна” рукне ли дъжд, спират водата. Роди ли се жито, оставят го да изгние. Наплоди ли се добитък, колят го до крак. Това е от грижа към ближния – месото има много холестерин и не бива да се яде.

В „тази страна” свещено животно е кучето. Само в столицата се разхождат сто хиляди песа. Вървят горди, необезпокоявани и сеят благовонното си миро: в детски градини, в дворове на училища, по улици, входове и прочие. Това отново е от грижа, но към духовността:да спреш пред живия бог – кучето, и набързо да се помолиш.

В „тази страна” основната добродетел е инатът. На инат се работи, на инат се говори, на инат се мълчи, на инат се обича. И деца се раждат пак на инат – е така, за отбиване на номера. Нищо, че медицината е заплаха, нищо, че само след месец може да си на улицата и да се чудиш какво да им сипеш в паницата. Нищо, че на учебниците им доскоро пишеше Българистан, а днес – Абсурдистан… Давай там, карай, шъ съ оправим! Казват го по телевизията, значи е така…

Но най-голямото достойнство на „тази страна” са заниманията с мислене. Вървят намусени хора и мислят. Избягали от техническите музеи таратайки скрибуцат и мислят, фърчат лимузини и те мислят. Замислени търговци замислено крадат. Замислени селяни не сеят, а мислят… Въобще всичко живо мисли. И затова мислещите хора хич не са на почит. Друг път да си помислят…

В „тази страна” живея и аз. Но не мога да ви дам адреса си: днес уж бях в Европа,
а утре?…