Пламъчето на моето Кате

Cate 2009 -web

Екатерина Илиева – Попова, 1959 – 2020

Имам си нов съквартирант – прахосмукачка робот… Сама се разходжа из къщи, прескача прагове на паркета, бута чехли и обувки под легла и шкафчета, „подрежда“ кабели… Учена и забавна работа! Лъскаво самоходно кръгче като от „Междузвездни войни“, леко мърмори с перките, докато обикаля… И още 1 дистанционно с нея, ако искам да я управлявам ръчно – пълен комплект копчелъци и нови знания.

Плашела кучето… Дъщеря ми я донесе, да не се моря с чистене. Не съм сам – говоря си с цветята, портрета й и пламъчето до прозореца, което остана от Катето. Моята душа.

На Димитровден – 26.10.2020г. моето сърце Катето пое към Вечността. Млада, жизнена, борбена, светъл и голям човек, винаги ще озарява нашите дни!

Лек ти път, мила!