Градът на Лермонтов

Хоризонтите на Северен Кавказ! Те още блестят в очите ни, когато по обратния път за България спираме в града на Лермонтов – Пятигорск. А по-късно, в родината, се връщаме отново и отново към романа „Герой на нашето време”, за да сравним видяното от нас с почувстваното от Лермонтов: „Изгледът ми от трите страни е чудесен.”

На запад петоглавият Бешту се синее като „облаче сетно на стихнала буря”; на север се издига Машук и като рунтав персийски калпак закрива цялата тази част на небосклона; да се гледа от изток е по-весело: долу, пред мене, пъстрее чистичко, новичко градче, шумят церовите извори, шуми разноезична тълпа, а там, по-далеч, като амфитеатър се трупат планините, все по-сини и мъгливи, а на края на хоризонта се проточва сребърната верига на снежните върхове, които почват от Казбек и свършват с двуглавия Елбрус…”.

Много са местата в Пятигорск, свързани с името на великия руски поет. Но две от тях са най-посещавани: последната му квартира, превърната в музей, и мястото на дуела на хълма Машук.

В превод името на града означава „Пет планини”, заради петте хълма. До 1830 г. пък се наричал Горячийгорск заради топлите му извори. Пятигорск е един от големите балнеоложки центрове на курорта Кавказки минерални води. През 1903 г. в чест на курортното му столетие, по проект на архитекта Л. Шотски на хълма Горячий е издигната скулптура на орел, готов за полет, своеобразна емблема на кавказките минерални курорти, често срещана в умален вид по сувенирните щандове. Най-старият град на Кавказките минерални води наричат с право всесъюзен санаториум. Мекият му климат, пъстрата природа и близостта на езерото Тамбукан с лечебните си кални бани го правят известен и зад границите на Съветския съюз.

Пятигорск е един от 115-те градове на Руската федерация, обявени за исторически. На почивка тук са идвали Пушкин и Толстой, заточавани са декабристи, лекували са се известни руски и съветски писатели, артисти и художници. Жителите му грижливо пазят спомена за борците за победата на Великия октомври, видни организатори на съветската власт в Северен Кавказ, герои на Великата Отечествена.

Но световната си известност Пятигорск дължи на Лермонтов. Спираме пред къщата на ул. „Буачидзе” 9 – последен пристан на гениалния юноша. Това е къщата на офицера Верзилин с прочутата гостна, където е станал съдбоносният спор между Лермонтов и Мартинов. Сега тук е настанен ли тературният отдел на държавния музей-резерват, а в общия двор и „Домик Лермонтова”.

Целият живот на гениалния поет е свързан с Пятигорск. Той пристига тук на 6-годишна възраст, а когато е на 11 идва отново на лечение с баба си. През 1837 г. след написването на стихотворението „Смерть поэта” за Пушкин е арестуван и заточен в Кавказ. По пътя заболява и отсяда в Пятигорск. Последното му  появяване в града отново е свързано със случайност. Пътувайки към Дагестан, среша свой сродник и двамата решават да се установят в курорта за цялото лято. Годината е 1841-ва. Настаняват се в тази къщичка в подножието на хълма Машук сред весели цветни лехи и цъфнали череши. От дървената й веранда се виждат Кавказ и… къщата на Мартинов. От четирите стаи на къщата със сламен покрив вълнува Розовата гостна с килима и оръжието на стената. На кръглата масичка пред нас е написано и последното творение на Лермонтов. В тази стая с бездиханното му тяло се прощава цял Пятигорск.

Мястото на дуела е от другата страна на хълма Машук сред вековна гора. Сега е парк-резерват. Островърхият паметник с барелеф на поета, заслонен навеки от четири каменни орли, отпраща мислите ни към злокобния ден.

В Пятигорск винаги ечи весела глъч, звънтят трамваи. А в сенките на дърветата и в играта на листата със светлината прозират острите очи на Печорин – литературния герой, донесъл световно признание на 28-годишния поет.

 

Георги – Момчил ПОПОВ

Вестник “Ехо”, 1986 г.