Най-нови

Всички мои публикации в седмичника може да откриете ТУК.

КИЛИЯТА “Литургия за мъчениците от 9.09.1944″

Сборник документални разкази, Трета част

КИЛИЯТА “СЪРП И ЧУК”  разкази от подземията на НРБ

Сборник документални разкази 1944-1989 – Втора част

КИЛИЯТА “СЪРП И ЧУК”  разкази от подземията на НР

Сборник документални разкази 1944-1989 – Първа част

ШЕГИ НА ГОЛО

Как се арестува една книга

С натикана в устата петолъчка

Слънцето, въздухът и водата от кранчето

Дървото за суджуци

Абсурдистан

____________________________

Блогът ми “Из София вчера и днес”

____________________________

ПЛАМЪЧЕТО

Имам си нов съквартирант – прахосмукачка робот… Сама се разходжа из къщи, прескача прагове на паркета, бута чехли и обувки под легла и шкафчета, „подрежда“ кабели… Учена и забавна работа! Лъскаво самоходно кръгче като от „Междузвездни войни“, леко мърмори с перките, докато обикаля… И още 1 дистанционно с нея, ако искам да я управлявам ръчно – пълен комплект копчелъци и нови знания.

Плашела кучето… Дъщеря ми я донесе, да не се моря с чистене. Не съм сам – говоря си с цветята, портрета й и пламъчето до прозореца, което остана от Катето. Моята душа.

На Димитровден – 26.10.2020г. моето сърце Катето пое към Вечността. Млада, жизнена, борбена, светъл и голям човек, винаги ще озарява нашите дни!

Лек ти път, мила!

СКИТНИ

ТИХА МИНУТА С ЯН ПАЛАХ

ОТВЪД ДУНАВА - Пътуване с велосипеди по местата на Левски и Ботев в Румъния, 1987„

ГРАДЪТ на Лермонтов

_____________

ОТЗИВИ

• Красивата илюзия, наречена живот

• Нашият грях към младите

• Забраненото щастие

• С любов и добро      

• _____________

 РАЗГОВОРИ

• Син съм на рока и на … Априлския пленум

• Самопризнанията на Момчил Попов за „Ерос и Потури” и други сходни престъпления

• _____________

FICTIONS

• - Жож

• - Небе от лед

• _____________

Хомо Панеликус е брат на Хомо Совьетикус

 Интервю в “Трансмедия”

Най-големият грях на виделите озъбеното лице на комунизма е, че разрешихме на болните мозъци да отровят душите на младите

Литературата не е състезание, нито пък спорт, затова не се интересувам от рейтинги и боричкания на „литературни кръгове“ на деня

България е шарена черга, постлана в тревата на цялото Земно кълбо, на която се трудят, говорят и хапват по празници около 15 милиона души

- Каква е съвременната българска литература – комерсиална или по-скоро капсулирана в себе си?

Що е Съвременна литература и има ли тя почва у нас? Да караме по каньона на един от най -големите русофоби в България, създателят на прото-БСП Димитър Благоев – Дядото… В нашите студентски години зад това понятие бе заключен периодът от Победния Девети 1944-а до сияйните, но невиждани досега висини на Светлото комунистическо бъдеще. Поетичната доктрина бе „Страна като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна“. Тоест, вие, жадните за истината „право нямащи“, си стойте заключени в мрежите на резервата и си четете това, което ви разрешим. А ние „право имащите“ – от партийните кабинети и съюзи, поклонени до кръста пред Първия пролетарски неграмотник в момента, ще си пътуваме безплатно /на ваши разноски/, докъдето ни скимне по света… Циничната строфа, родена от паркетната литература, се изроди в по-тънка гавра след Победния Десети ноември 1989-а. Тогава псевдовождовете на прехода у нас запяха песента „Комунизмът си отива“, но редом с това и „За съжаление, България няма своите Унгарско въстание-1956, Пражка пролет-1968, Солидарност – 1980“… Глупости на търкалета! Жалки спонсорирани полуистини от поклонена на няКОЙ интелигенция. За тежкия случай Псевдопреход съм писал много, който не е чел, да прочете. За отчетния период книжовниците под паркета на „съвременната“ литература поне това успяхме. Има свобода на словото – възползвай се поне от това. Преди прибираха в лагери и затвори за волнодумство.

_____________

КАК РАЗСЛЕДВАХА БАЩА МИ, ЧЕ ЩЕ ВДИГА БУНТ СРЕЩУ ТОДОР ЖИВКОВ

Баща ми Васил Попов в Речника на Канадските художници 

My Father Vasil Popov – included in the Dictionary of Canadian Artists Gallery