Най-нови

Всички мои публикации в седмичника може да откриете ТУК.

КИЛИЯТА “Литургия за мъчениците от 9.09.1944″

Сборник документални разкази, Трета част

КИЛИЯТА “СЪРП И ЧУК”  разкази от подземията на НРБ

Сборник документални разкази 1944-1989 – Втора част

КИЛИЯТА “СЪРП И ЧУК”  разкази от подземията на НР

Сборник документални разкази 1944-1989 – Първа част

ШЕГИ НА ГОЛО

Как се арестува една книга

С натикана в устата петолъчка

Слънцето, въздухът и водата от кранчето

Дървото за суджуци

Абсурдистан

____________________________

Блогът ми “Из София вчера и днес”

____________________________

Най-новото ми книжовно чедо в е-списание „Факел“

Стар „Сингер“ и рок

Във всяка нова махала на Стара София със семействата пристигали и сандъци с чеиз на бъдещите булки, на техните свекърви или майки. Шевици, пафти, гайтани, колани, престилки, елеци, украшения, накити, изработвани на ръка от векове – носии от родното място, грижливо сгънати за празници. Всъщност, тъкани, ковани или шити кодове като ДНК-спирали, с точно изчислени и броени елементи, зашифрована култура, послания за пра племето и небесните му покровители…

Със стар „Сингер“ и „рокендрол форевър“ и ние по тях, внуците им от 1970-е. Барабар Петко с мъжете… Без да съзнаваме, че у дома са накичили по хипи одеждите ни (защото по магазините трудно се намираше „младежка мода“) скрити вселенски послания от деди и баби. Уж нови, уж бунтарски, а всъщност много стари и винаги мъдри: “Пази Свободата като зеницата на окото си“, „Като те бият, бий и ти“, „Работи, за да успееш“, „Прави любов, а не война!“… Философия, кауза, култура на Свободата, а не само шарени парцали. Ама кой да се сети тогава?

Пълният текст четете тук

“Пламъчето на моето Кате”

СКИТНИ

ТИХА МИНУТА С ЯН ПАЛАХ

ОТВЪД ДУНАВА - Пътуване с велосипеди по местата на Левски и Ботев в Румъния, 1987„

ГРАДЪТ на Лермонтов

_____________

ОТЗИВИ

• Красивата илюзия, наречена живот

• Нашият грях към младите

• Забраненото щастие

• С любов и добро      

• _____________

 РАЗГОВОРИ

• Син съм на рока и на … Априлския пленум

• Самопризнанията на Момчил Попов за „Ерос и Потури” и други сходни престъпления

• _____________

FICTIONS

• - Жож

• - Небе от лед

• _____________

Хомо Панеликус е брат на Хомо Совьетикус

 Интервю в “Трансмедия”

Най-големият грях на виделите озъбеното лице на комунизма е, че разрешихме на болните мозъци да отровят душите на младите

Литературата не е състезание, нито пък спорт, затова не се интересувам от рейтинги и боричкания на „литературни кръгове“ на деня

България е шарена черга, постлана в тревата на цялото Земно кълбо, на която се трудят, говорят и хапват по празници около 15 милиона души

- Каква е съвременната българска литература – комерсиална или по-скоро капсулирана в себе си?

Що е Съвременна литература и има ли тя почва у нас? Да караме по каньона на един от най -големите русофоби в България, създателят на прото-БСП Димитър Благоев – Дядото… В нашите студентски години зад това понятие бе заключен периодът от Победния Девети 1944-а до сияйните, но невиждани досега висини на Светлото комунистическо бъдеще. Поетичната доктрина бе „Страна като една човешка длан, но по-голяма ти не си ми нужна“. Тоест, вие, жадните за истината „право нямащи“, си стойте заключени в мрежите на резервата и си четете това, което ви разрешим. А ние „право имащите“ – от партийните кабинети и съюзи, поклонени до кръста пред Първия пролетарски неграмотник в момента, ще си пътуваме безплатно /на ваши разноски/, докъдето ни скимне по света… Циничната строфа, родена от паркетната литература, се изроди в по-тънка гавра след Победния Десети ноември 1989-а. Тогава псевдовождовете на прехода у нас запяха песента „Комунизмът си отива“, но редом с това и „За съжаление, България няма своите Унгарско въстание-1956, Пражка пролет-1968, Солидарност – 1980“… Глупости на търкалета! Жалки спонсорирани полуистини от поклонена на няКОЙ интелигенция. За тежкия случай Псевдопреход съм писал много, който не е чел, да прочете. За отчетния период книжовниците под паркета на „съвременната“ литература поне това успяхме. Има свобода на словото – възползвай се поне от това. Преди прибираха в лагери и затвори за волнодумство.

_____________

КАК РАЗСЛЕДВАХА БАЩА МИ, ЧЕ ЩЕ ВДИГА БУНТ СРЕЩУ ТОДОР ЖИВКОВ

Баща ми Васил Попов в Речника на Канадските художници 

My Father Vasil Popov – included in the Dictionary of Canadian Artists Gallery